И някак изпитах потребност да пиша,не за да чете някой,а за да помня и да се уча...от себе си. Така и не намерих по-добър учител от собствената си глупост. И с времето...поумнях,ако мога да го нарека така. Спираме ли да повтаряме грешки,които вече сме допускали? Зависи,колко голяма е водещата сила-желание,страст,любов...и други нелечими състояния на духа. Опитвах да се излекувам от всичките,но ставах скучна, покорна и равнодушна и спирах...да бъда себе си. А не е ли това най-голямото ни богатство? Собственото АЗ! 
   Преди години татуирах собственото си име на гърба си,за да си напомням,че преди всичко трябва да обичам себе си,за да съм пълноценна за важните за мен хора. Е, не сгреших. Сега съм смирена със себе си и се харесах такава каквато съм.Ако се харесваш,започваш да разбираш какво и колко да искаш,кога да даваш и...кога да отнемаш. В земния ни път нищо не е константа ,освен ние самите и ми е много мъчно за хора,които не могат или не искат да го осъзнаят. 

Ти си осъзнала, това, което трябва. Собственото Аз. И татуировка не е нужна!

Благодаря,всъщност свикнах с нея и си я харесвам ☺